Панайот Вичев Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).

Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 година в Шумен. Първоначално семейството на Вичо и Василка Волови живеело в хубава двуетажна къща на дикиджийската чаршия (сега бул.”Славянски”). Там се родили първете им две деца - Стефания и Панайот. Към 60-те години на ХІХ век, сред десетките разорени занаятчии бил и обущарят майстор Вичо Волов. Това принудило семейството му да се пресели в по-бедния квартал- Чобан махала, съвсем в края на града.

Панайот Волов учи в Долномахлянското училище при видния възрожденец Илия Р.Блъсков и във Взаимното и Мъжкото класно училище, където му преподавали Тодор Икономов и Добри Войников, а в последствие в Александровската гимназия на град Николаев- Русия. Сред най-интересните източници за живота и формиращата се идеология в младия шуменец в Русия са писмата, които той пише до известни български родолюбци, като вуйчо си Маринчо Бенли и революционери, като войводата П. Хитов.

Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След неколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието.

 След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува в река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя.